Беше една събота сутрин, бях направила от моите здравословни палачинки с овесени ядки, взех няколко в една кутия заедно с домашно сладко и домашен мед и трънахме за срещата ни с Вили.
Не се познавахме лично, не знаехме нищо една за друга, просто Гери беше организирала среща на мястото, което вече бяхме наели и щяхме да превърнем в gosti. За това място ви разказах в предходната статия.
Когато я видях за първи път, веднага я усетих. Сигурна съм, че всеки от вас е имал този момент в живота си, когато вижда някого за първи път и знае, че е свързан с него. По някакъв особен начин се усеща. Даже пишейки това ми е трудно да го обясня, защото такова преживяване трудно се описва с думи.
Когато дойде, първо видя… двора. И се усмихна.
“Тук ще се случи нещо прекрасно”, каза тихо.
Само една искрица ѝ трябваше. И тя запали огъня на въображението й. Тя не ни попита „Какво искате да сложим в тази стая?“ Тя вече знаеше какво трябва да се случи.
Вили не дойде с концепция, а с усещане.
Нямаше нужда от нашите указания, напътствия и насоки. Единственото, което споделихме беше идеята за gosti и начинът, по който искаме хората да усещат мястото. За няколко дни се снабди с фототапети, бои, четки, мечти…
Това е нашата Вили. Сърце с четка, ум с усет и душа, която разбира тишината на пространството, преди още то да проговори.
Вили не е просто декоратор. Тя е интерпретатор – на емоции в картини, на усещания в линии, на мечти в текстури.
И Вили започна да твори, с нейното безгранично вдъхновение и творчески устрем изрисува двете основни стаи – едната за деца, другата за възрастни.
С фототапети, с цветове, с въображение, което преливаше от стените.
За няколко дни това място вече изглеждаше като „нашето“.
Но…
Но съдбата криеше друг сценарий.
На 1 юли с помощта на приятели се изнесохме и прекратихме договора си за наем. Загубихме времето, енергията на всички замесени в процеса, както и няколко наема предплата и депозит. Лозан трябваше цяла седмица да работи по цели дни, за да върне апартамента му в първоначалния вид. Така беше по договор.
Усещането беше като да загубиш дом.
Но истината е, че това не беше провал, а завой в нова посока.
Беше трудно, беше тъжно…
Но gosti е идея, не е локация. И тази идея ни последва, там, където съдбата ни отведе.
И когато в началото на август Вили и Гери прекрачиха прага на новото ни място, което всъщност се превърна в gosti, никой не каза нищо.
И за първи път – това беше прекрасно. Нямаше „как ще го направим“, нямаше „дали ще стигнат парите“, нямаше „ако“.
Имаше само онова тихо „да“, което понякога идва, когато всичко си е на мястото си.
Къщата беше просторна, с огромен, дишащ двор. Светлината минаваше през прозорците като през отворена врата.
А пространството... вече си знаеше функцията. Ние просто трябваше да го подредим.
Първата мисъл: „В какво ще обособим толкова много стаи?“
Втората: „Ще трябва да преработим частично плана и цялостно бюджета?“
Третата: „Колко ще струва това? И ще стигне ли?“
Бързо стана ясно – няма да стигне. Този път бяхме с повече пространство вътре, повече навън, повече възможности… и повече нужди.
Трябваше да вземем заем. Решението не беше лесно, но нито за миг не беше под въпрос. Ако не сега – кога?
Запретнахме ръкави.
Лозан направи ясен план за дейностите по ремонта, които предстояха, снабди се с материали, уговори майстори и се зае с хъс, за да се вместим в кратките срокове.
Вили знаеше какво трябва да се случи с пространството и двора - с ръце, сърце, вдъхновение и безупречна организираност във всичко, тя започна да твори.
Гери преработи част от концепцията, сайта и брандирането ни, за да са в съответствие с новото ни място и усещането, което създава то.
Аз се опитах да се събера и да помагам на всеки с каквото мога. Нямаше как да не съм притеснена. Имаше много въпросителни? Особено с крайните срокове.
Спомняте ли си онзи легендарен паркет? Най-пътувалият материал… накрая намери своя дом.
Положен с грижа, изпотени длани и… колена, в рани.
Това вече не беше просто бизнес проект.
Това беше възстановяване. След загуба. След провал.
И доказателство, че истинските мечти не умират, те просто се трансформират в нещо по-стойностно и истинско.