Партерен апартамент, завършен точно както го искахме – без излишни мебели, с чисти линии, готов за нов живот. И най-вълнуващото – градски двор, тих, просторен, с онази магия, която само старите кооперации пазят. Знаехме, че дворът не е част от договора за наем.беше Знаехме, че той е на етажната собственост. Знаехме, че няма официален достъп до него, а само… надежда. Но бяхме притиснати. Имаше и други кандидати. А собственикът искаше отговор. Бързо. И ние казахме „да“.
В началото на май 2022 г. подписахме договора. Без двор. Само с устни уговорки и надеждата, че хората, които живеят там, ще проявят разбиране. Че ще ни повярват. Че ще почувстват същото, което ние виждахме в онова пространство.
И започнахме. Направихме чудеса вътре – с декора, със светлината, със стените. Напълнихме мястото с душа. Но дълбоко в себе си знаехме: без двор, gosti не е gosti. Както книжарницата не е книжарница без своите книги.
И така дойде срещата с домоуправителя.
Само няколко дни по-късно вече се изнасяхме. Получихме категоричен отказ да ползваме двора, идеята за нашето място за събития не беше приета от етажната собственост. Без шанс за преговори. Седмици труд. Купища вложени материали. И времето, усилието и сърцето на Вили – нашият майстор декоратор. За нея ще ви разкажем в следващата статия. Но днес искаме да споделим нещо, което научихме болезнено ясно: мястото трябва не само да ти хареса. То трябва и да те приеме.
Обадихме се на приятели. Не за утеха, а за помощ. В рамките на няколко часа разглобихме цялата ни мечта – в буквалния смисъл. Изнесохме мебели, декорации, фототапети…и един нов паркет, който трябваше да бъде положен в същия ден. Онзи паркет, купен с пари от колата. Онзи паркет, който вече има собствена история – на най-пътувалия строителен материал.