Кухнята си беше готова, трапезарията и хола чакаха само паркет и нов цвят по стените.
Избрахме тапетите, познати ни от предишното ни място (като белег от началото). Наехме майстор. Вили се влюби в ролята си на декоратор. Всичко вървеше по вода…Докато не се сблъскахме с камината. Изглеждаше добре, но майсторът каза:„Проблем има. Трябва да се оправи и то бързо.“Послушахме го. И макар че камината беше спасена – стената остана белязана. Грозна следа – точно там, където искахме уют и топлина. Можехме да се ядосаме. Да се разочароваме. Но тогава Вили влезе в стихията си.„Щом не можем да го скрием… да го превърнем в акцент.“
Използва подръчни материали, въображение, шепа чар и направи от дефекта… ефект.
Уникален, приказен и истински. Стената над камината оживя, камината придоби характер. Мястото вече не беше просто ремонтирано –беше създадено.
Понякога най-хубавите неща се раждат, когато спрем да гоним съвършенство – и започнем да търсим смисъл. За другите малки препятствия по пътя – и защо нито едно от тях не успя да ни спре, ще научите в следващите ни статии в блога.