Започнах да се ровя дълбоко в бизнес планове, стратегии, бюджети и начини за финансиране на подобни проекти.
Вземането на заем ни се стори бавно, тромаво и невъзможно на този етап.
Нямахме спонсори. Нямаше кой да инвестира в идеята. Освен самите ние.
Единственият и най-бърз начин за набиране на първоначален капитал беше....бързата продажба на семейния ни автомобил.
Беше чисто нов. Купихме го с любов само преди две години, преди да се роди дъщеря ни, след дълго проучване и много вълнение. Беше нещо сигурно. Комфортно. Символ на онова „подредено и стабилно“, което всички се опитваме да изградим в живота си.
Но…така е в живота.
Продадохме го за около месец, за да платим първоначалните разходи. Без спонсори. Без грантове. Само вяра и малко смелост. Не беше лесно. Приехме го с уважение – като раздяла с нещо скъпо, но необходимо.
А ние знаехме, че ще си върнем вложеното – не само в пари, а в истории, спомени и удовлетворение. С парите платихме някои от началните разходи. Не всичко. Но достатъчно, за да направим първата крачка.
Много хора биха казали, че това е безразсъдно. За нас обаче беше акт на доверие в собствената мечта, която заслужаваше този жест. А вие имате ли нещо, което пазите от сигурност… А може би е време да го пуснете, за да направите място за по-голямата мечта?