Имаше моменти, в които мислехме да се откажем. Или да направим компромис. Бяхме съвсем близо да наемем едно пространство в квартал "Гео Милев", което беше нашият първи избор и най-голям фаворит. Бях започнала да си го представям как изглежда украсено. Деца, които играят на дворчето. Музика. Събития. Живот. Затова и днешните снимки към поста избрах да са тези - от един щур рожден ден на открито.Дворът беше малък, но все пак го имаше.... но проблемът дойде, когато получихме офертата за довършителните дейности.
Тогава си казахме, че това не може да се плати, колкото и резервации да гарантираме занапред. А ние нямахме никаква идея колко можем да осъществим. Нямахме дори сайт още. Нито бранд. Само надежда.
Признавам си – бях съкрушена.Стоях с празен поглед и с мечта, която изглеждаше все по-далечна.
В този момент сякаш всичко, което вярвах, че ще се случи, изчезна. Но знаете ли какво? Не се отказахме. Продължихме с огледите, но вече бяхме заложили сигурни критерии на нашето търсене, за които нямаше как да направим компромис – задължително искахме да е място, което няма нужда от грандиозен ремонт и задължително трябваше да е с просторен двор. Разбрахме, че всяка трудност ни доближава все повече към най-добрия резултат. Момент, в който можеш да избереш – да направиш компромис или да изчакаш правилното „да“.Ако и ти си на този кръстопът – разкажи ни. Понякога реалността само ни провокира, не ни казва категорично „НЕ“!