На 18 август Ева трябваше да празнува своя 3-ти рожден ден. И нямаше по-естествено място да го отпразнуваме… от това, което още изграждахме – за нея, за нас, за всички.
Къщата въобще не беше готова. В хола още миришеше на боя. В трапезарията – буквално боядисваше майстор, докато ние украсявахме масата с домашно приготвена храна. Салатите бяха нарязани на място. Храната – приготвена там в последния момент. Балоните – вързани с канап.
Имаше нещо толкова чисто, истинско и красиво в този хаос. Докато се смеехме и тичахме между кухнята и двора, на фона на звука от валяк по стената, Ева посрещаше гостите си с усмивка до ушите. Празникът мина… магично. Не защото всичко беше изпипано.
А защото всичко беше наше. Нашето място. Нашето семейство. Нашето начало.
Първите ни гости, нашето семейство, си тръгнаха с усмивки. И ние разбрахме, че това е gosti.
Мястото, където се празнува така, както ти си го представяш.
Уникален, приказен и истински. Стената над камината оживя, камината придоби характер. Мястото вече не беше просто ремонтирано –беше създадено.
Понякога най-хубавите неща се раждат, когато спрем да гоним съвършенство – и започнем да търсим смисъл. За другите малки препятствия по пътя – и защо нито едно от тях не успя да ни спре, ще научите в следващите ни статии в блога.