Гостната беше готова. Кухнята чакаше първата чаша кафе. Детският кът се усмихваше в цветове. А ние… чакахме първите си истински гости. Рожденият ден на сина на наши близки приятели беше първото събитие в gosti.
Не какво да е събитие, а вдъхновението, което преди време ни запали за идеята. Всичко започна от техния предишен празник. И затова беше толкова символично те да бъдат първите, които да отпразнуват в нашето ново пространство. И, разбира се… Вили.
Няма как да не я споменем. Най-любимият ни момент беше под крушата. Там направихме малък кът с градинските мебели върху персийски килим, който намерихме в къщата. Вили, нашата фея-декоратор, го сътвори буквално за минути с подръчни материали и онова усещане, което само тя умее да улавя. Този кът остана. И до днес си го имаме кът под крушата. Място за първите снимки. Място за спомени, които никога не си тръгват. Партито мина прекрасно.
Слънце, смях, бягане на босо, балони и торта.
А ние с Лозан? Изморени. Но щастливи. От сутринта до вечерта се грижихме за всеки гост. Посрещахме, помагахме, декорирахме и изпращахме.
И не ни трябваше нищо друго – освен онова усещане, че сме създали място, в което хората се чувстват добре, като у дома, но на друг адрес.